Ползвайте After Life План за оползотворяване и разпространение на резултатите от Проекта.
Ползвайте Ръководството с добри практики за поддържане на тревни и горски природни местообитания и начини за контрол и премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти. Ръководството е създадено в рамките на проекта и представя практическия опит на експертния екип. Методите са онагледени със снимки и схеми.
За този проект
Проектът подпомага поддържането и опазването на четири от най-ценните и застрашени в България и Европа типове природни местообитания. Намират се в три защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, в централна България и по-точно:
- местообитание 9560* Ендемични гори от дървовидна хвойна (Juniperus spp.), в защитена зона „Родопи-Западни”,
- местообитание 9180* Смесени гори от липа и явор (Tilio-Acerion), върху сипеи и стръмни склонове, в защитена зона „Централен Балкан”, която съвпада с Национален парк Централен Балкан,
- местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади, в защитена зона „Централен Балкан – буфер” и
- местообитание 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia), в защитена зона „Централен Балкан – буфер”.
Защитени са съгласно Директивата за местообитанията на ЕС, като две от тях са приоритетни за опазване. В България са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са включени в Червена книга на природните местообитания.
В рамките на Проекта работим и за ограничаване на навлизането и почистване на части от местообитанията от инвазивни чужди видове (ИЧВ) растения.
Борбата с ИЧВ струва на Европа 12 милиарда евро годишно. Това е един от най-големите екологични проблеми на 21 век. От 1 януари 2015 г. за страните от Европейския съюз е в сила Регламент (ЕС) № 1143/2014 за предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на ИЧВ. Регламентът изисква от страните членки на ЕС да контролират ИЧВ, да оценяват риска, да провеждат мониторинг, ранно откриване и бързо унищожаване, да разработват планове за действие с мерки за ограничаване на пътищата за разпространение, управление на вече установените видове и други.
Помогнете за мониторинга на инвазивните чужди видове във вашия район, като използвате приложението „Invasive Alien Species Europe“. Чрез него можете да подадете сигнал за ИЧВ в Европейския съюз. По този начин всеки гражданин ще допринесе за ранното откриване на нови нашественици. Чуйте повече за приложението и как да го използвате тук.
Информация
Проект LIFE16 NATBG000856 Местообитания свободни от инвазивни чужди растения, съфинансиран от ЕК
Координиращ бенефициент:
Фондация „Информация и природозащита“
Асоциирани бенефициенти:
Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ и Еко форум – за природата, Пловдив
Номинация за награда на Програма LIFE
Проектът ни бе номиниран за наградата на Програма LIFE за отлични постижения в опазването на природата и биоразнообразието. Той бе избран от всички проекти на 27-те страни членки на ЕС, които завършват през 2023 г.
Дискусионен форум
„За природа свободна от инвазивни чужди растения“ – дискусионен форум за споделяне на добри практики за опазване на ценни природни местообитания в Натура 2000 и препоръки за ограничаване на ИЧВ дървета и храсти, провел се на 10 юни 2022 г.
19 най-опасни ИЧВ растения
Съвместно с Министерство на околната среда и водите (МОСВ) публикувахме статии за най-застрашаващите българската природа инвазивни чужди видове растения. Посетете сайта на Министерството и прочетете за различните видове.
Проект LIFE16NATBG000856 поддържа и подпомага опазването на четири от най-редките и силно уязвими типа природни местообитания, в България и Европа:
6510
Низинни сенокосни ливади
6210
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик
9180*
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
9560*
Ендемични гори от Juniperus spp.
Защо са важни местообитанията?
Местообитанията, чрез екосистемите и биологичното разнообразие в тях, са в основата на природните процеси. Без тях атмосферните, климатични, хидрологични и биохимични явления са невъзможни. Кислородът, най-важната съставка на въздуха и ключов елемент за повечето жизнени функции, е продукт на фотосинтеза на около 300 хиляди вида организми, които съдържат хлорофил.
Съвместно управление
Опазването на ценните природни територии и поддържането им свободни от ИЧВ растения зависи от подкрепата на всички заинтересовани страни, които имат задължения и отговорности към природните местообитания 6510, 6210, 9180* и 9560*. Само с тяхното участие и съдействието на местните общности е възможно да бъдат постигнати и целите на проекта.
