Филмът „Пришълците” на Цветелина Атанасова разказва защо са вредни инвазивните видове растения и животни. Те са нетипични за българската екосистема. Идват от далеч, пренесени от хората, или като “стопаджии” по суша, въздух и вода. Това е една от най-големите заплахи за световното биоразнообразие.
Словенският Институт за гората издаде „Наръчник за разпознаване на инвазивни чужди видове в европейските гори” на английски език. Това е полезно помагало за обучение по разпознаване и ограничаване на чуждите видове дървета, храсти, пълзящи и тревисти растения, гъби, бактерии, насекоми, птици и бозайници в горите. Можете да го разгледате и свалите тук.
Подготвено е на словенски език, в рамките на проект „Повишаване на осведомеността, обучение и мерки за ограничаване на инвазивни чужди видове в горите“ (LIFE ARTEMIS), който се финансира от Програма LIFE на Европейската комисия. Проектът се изпълнява от Министерството на околната среда и пространственото планиране на Република Словения и Словенската агенция за изследвания. Версията на английски е адаптирана за международната общественост и много от видовете са специално добавени.
Тук ще откриете коректен списък с българските имена на ИЧВ от наръчника.
За този проект
Проектът подпомага поддържането и опазването на четири от най-ценните и застрашени в България и Европа типове природни местообитания. Намират се в три защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, в централна България и по-точно:
- местообитание 9560* Ендемични гори от дървовидна хвойна (Juniperus spp.), в защитена зона „Родопи-Западни”,
- местообитание 9180* Смесени гори от липа и явор (Tilio-Acerion), върху сипеи и стръмни склонове, в защитена зона „Централен Балкан”, която съвпада с Национален парк Централен Балкан,
- местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади, в защитена зона „Централен Балкан – буфер” и
- местообитание 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia), в защитена зона „Централен Балкан – буфер”.
Защитени са съгласно Директивата за местообитанията на ЕС, като две от тях са приоритетни за опазване. В България са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са включени в Червена книга на природните местообитания.
В рамките на Проекта работим и за ограничаване на навлизането и почистване на части от местообитанията от инвазивни чужди видове (ИЧВ) растения.
Борбата с ИЧВ струва на Европа 12 милиарда евро годишно. Това е един от най-големите екологични проблеми на 21 век. От 1 януари 2015 г. за страните от Европейския съюз е в сила Регламент (ЕС) № 1143/2014 за предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на ИЧВ. Регламентът изисква от страните членки на ЕС да контролират ИЧВ, да оценяват риска, да провеждат мониторинг, ранно откриване и бързо унищожаване, да разработват планове за действие с мерки за ограничаване на пътищата за разпространение, управление на вече установените видове и други.
Помогнете за мониторинга на инвазивните чужди видове във вашия район, като използвате приложението „Invasive Alien Species Europe“. Чрез него можете да подадете сигнал за ИЧВ в Европейския съюз. По този начин всеки гражданин ще допринесе за ранното откриване на нови нашественици. Чуйте повече за приложението и как да го използвате тук.
Информация
Проект LIFE16 NATBG000856 Местообитания свободни от инвазивни чужди растения, съфинансиран от ЕК
Координиращ бенефициент:
Фондация „Информация и природозащита“
Асоциирани бенефициенти:
Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ и Еко форум – за природата, Пловдив
Проект LIFE16NATBG000856 поддържа и подпомага опазването на четири от най-редките и силно уязвими типа природни местообитания, в България и Европа:
6510
Низинни сенокосни ливади
6210
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик
9180*
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
9560*
Ендемични гори от Juniperus spp.
Защо са важни местообитанията?
Местообитанията, чрез екосистемите и биологичното разнообразие в тях, са в основата на природните процеси. Без тях атмосферните, климатични, хидрологични и биохимични явления са невъзможни. Кислородът, най-важната съставка на въздуха и ключов елемент за повечето жизнени функции, е продукт на фотосинтеза на около 300 хиляди вида организми, които съдържат хлорофил.
Съвместно управление
Опазването на ценните природни територии и поддържането им свободни от ИЧВ растения зависи от подкрепата на всички заинтересовани страни, които имат задължения и отговорности към природните местообитания 6510, 6210, 9180* и 9560*. Само с тяхното участие и съдействието на местните общности е възможно да бъдат постигнати и целите на проекта.
