Филмът „Пришълците” на Цветелина Атанасова разказва защо са вредни инвазивните видове растения и животни. Те са нетипични за българската екосистема. Идват от далеч, пренесени от хората, или като “стопаджии” по суша, въздух и вода. Това е една от най-големите заплахи за световното биоразнообразие.

Гледайте филма

Кои видове са чужди?

Чужди са видове, които са внесени отвън, а не са естествено разпространени у нас. Появата им е резултат от човешките дейности – транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарство, залесяване. Понякога навлизането става и като се преодоляват естествените бариери между страните и континентите – през водните басейни, с птиците и животните и др.

Повечето инвазивни чужди видове (ИЧВ) растения имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Те не са претенциозни към околната среда и нямат естествени вредители. Лесно се натурализират и разпространяват, без човешко участие.

Едни от най-разпространените и опасни чужди инвазивни растения в Европа са айлант, амброзия, бяла акация, черна акация (аморфа), обикновен кактус, фалопия, ясенолистен клен.

Галерия

Разгледайте нашата галерия с изображения на чужди инвазивни растения у нас

Въздействие

ИЧВ растенията навлизат бързо и завземат ливади, пасища, гори. Извличат хранителните вещества и водата от почвата, влияят на светлинния режим, с което потискат развитието на местните растения и довеждат до тяхното намаляване и изчезване.

Освен че предизвикват необратими промени в дивата природата, ИЧВ нанасят сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората, и по-конкретно причиняват:

  • загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели, като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др.;
  • намаляване на обработваемите земи, пасища и ливади, заради навлизане на аморфа, бяла акация, айлант;
  • разрушаване на инфраструктура – Айлант, аморфа, фалопия имат мощна коренова система и множество коренови издънки. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени.

Някои ИЧВ растения, като амброзия и гигантски хераклеум, предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити).

Мерки за ограничаване на инвазията и контрол

Трябва да ограничим разпространението на ИЧВ растения, като прилагаме специални мерки, съобразени с биологичните и екологичните особености на всеки от тях! Има няколко основни метода, с известен успех при борбата с ИЧВ: механичен, екологичен, химичен и биологичен. Най-добре е да прилагаме комбинация от различни методи, в зависимост от конкретните условия, с дейното участие на всички заинтересовани.

Неправилната борба с ИЧВ дървета и храсти само умножава и задълбочава проблема. При отсичане и опожаряване се образуват множество коренови издънки и още по-гъсти обраствания. В почвата има спящи семена и унищожаване на старите храсти и дървета води до просветляване на мястото и стимулира образуването на голям брой нови млади растения.

Третирането с хербициди може да е успешно. Видът и количеството им обаче трябва точно да се определи от експерт, за да не се стигне до замърсяване на почвите, водите и унищожаване на местни растения и животни.

Нужна е последователна и упорита борба, в продължение на години, до пълно унищожение на третираните групи. Всяко останало стъбло дава възможност на кореновата система да се възстанови и да образува нови издънки.

Най-сигурният начин за предпазване е да не се позволява навлизането на тези видове и се реагира веднага, при първата поява на нови растения. Ограничаването на разпространението е основен подход за борба с ИЧВ растенията. Това може да стане само с подкрепата на местните общности, които живеят в близост до защитените природни територии и местообитанията в зоните от мрежата Натура 2000 и всички, които имат интереси и отговорности, свързани с тях.

Tри от най-агресивните инвазивни видове дървета и храсти в България са айлант, акация и аморфа. Te са включени в списъка на най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието в Европа, както и в този на Европейската и средиземноморска организация по растителна защита.

Айлант, китайски ясен,
див орех (Ailanthus altissima)

Бяла акация, салкъм,
лъжеакация (Robinia pseudoacacia)

Черна акация, синя акация,
аморфа (Amorpha fruticosa)