Филмът „Пришълците” на Цветелина Атанасова разказва защо са вредни инвазивните видове растения и животни. Те са нетипични за българската екосистема. Идват от далеч, пренесени от хората, или като “стопаджии” по суша, въздух и вода. Това е една от най-големите заплахи за световното биоразнообразие.
Кои видове са чужди?
Чужди са видове, които са внесени отвън, а не са естествено разпространени у нас. Появата им е резултат от човешките дейности – транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарство, залесяване. Понякога навлизането става и като се преодоляват естествените бариери между страните и континентите – през водните басейни, с птиците и животните и др.
Повечето инвазивни чужди видове (ИЧВ) растения имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Те не са претенциозни към околната среда и нямат естествени вредители. Лесно се натурализират и разпространяват, без човешко участие.
Едни от най-разпространените и опасни чужди инвазивни растения в Европа са айлант, амброзия, бяла акация (салкъм), черна акация (аморфа), жлезиста слабонога, фалопия, ясенолистен клен, американска и канадска злолетица и др.
Въздействие
ИЧВ растенията навлизат бързо и завземат ливади, пасища, гори. Извличат хранителните вещества и водата от почвата, влияят на светлинния режим, с което потискат развитието на местните растения и довеждат до тяхното намаляване и изчезване.
Освен че предизвикват необратими промени в дивата природата, ИЧВ нанасят сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората, и по-конкретно причиняват:
- загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели, като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др.;
- намаляване на обработваемите земи, пасища и ливади, заради навлизане на аморфа, бяла акация, айлант;
- разрушаване на инфраструктура – Айлант, аморфа, фалопия имат мощна коренова система и множество коренови издънки. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени.
Някои ИЧВ растения, като амброзия и гигантски хераклеум, предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити).
Политики на ЕС и България
Европейският съюз има специална политика за предотвратяване на навлизането и управление на разпространението на ИЧВ. Водеща роля в нея има Регламент №1143/2014. Регламентът е задължителен за всички страни-членки и те са длъжни да прилагат съгласувани действия за ограничаването на ИЧВ. Към него има Списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Редовно се разглеждат предложения за включване на нови видове в него. Първият Списък на Съюза е приет през 2016 г., а последният – през юли 2019 г. Списъкът на Съюза с инвазивни чужди видове растения, в който са отбелязани и тези, които се срещат у нас, ще намерите тук.
България, развива и своя национална законодателна рамка и политика срещу ИЧВ.
Полезни публикации за ИЧВ растения
- Списък на ИЧВ растения на Европейската и средиземноморска организация по растителна защита (European and Mediterranean Plant Protection Organization (EPPO)
Експертният съвет на ЕСОРЗ за инвазивни чужди растения е създаден през 2002 г., за да идентифицира инвазивни чужди видове растения, които представляват риск за региона на действие на организацията, както и да предлага подходи за тяхното управление.
- Атлас на инвазивните чужди видове от значение за Европейския съюз издаден през 2017 г. от ИБЕИ към БАН в рамките на проект „Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България” ESENIAS-TOOLS, финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
Атласът представя с текст и снимки 37-те вида растения и животни, включени в първоначалния Списък на ЕС към Регламента за ИЧВ, приет през 2016 г. За всеки вид е включена информация за: 1) отличителни белези и биологични особености 2) произход и общо разпространение 3) разпространение в България 4) местообитания 5) пътища на навлизане и разпространяване и 6) въздействие.
В Атласа НЕ са включени видовете, добавени при допълването на Списъка през 2017 г. и 2019 г. Актуалният списък на инвазивни чужди видове, които засягат ЕС вече включва 48 вида.
- Книга „Инвазивни чужди видове растения в България“
Книгата е издадена през 2012 г. от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН по проект финансиран от Фонд „Научни изследвания”. В нея са представени 60 ИЧВ растения в България, както и терминология, исторически данни и друга полезна информация. За всеки вид има: 1) описание; 2) биология и екология; 3) произход и разпространение; 4) контрол; 5) литература. Книгата е много богато илюстрирана със снимки на всички представени видове.
- Наръчник за разпознаване на инвазивни чужди видове в европейските гори, на английски език
Наръчникът е полезно помагало за обучение по разпознаване и ограничаване на чуждите видове дървета, храсти, пълзящи и тревисти растения, гъби, бактерии, насекоми, птици и бозайници в горите. Издаден е от словенският Институт за гората, през 2019 г. Подготвен е първо на словенски, в рамките на проект „Повишаване на осведомеността, обучение и мерки за ограничаване на инвазивни чужди видове в горите“ LIFE ARTEMIS, финансиран от Програма LIFE на Европейската комисия. Проектът се изпълнява от Министерството на околната среда и пространственото планиране на Република Словения и словенската Агенция за изследвания. Версията на английски е адаптирана за международната общественост и много от видовете са специално добавени.
Тук ще откриете точен списък с българските имена на ИЧВ от наръчника.
Презентации за ИЧВ растения
- Девет инвазивни чужди вида (ИЧВ) растения от Списъка на ЕС, които се срещат в България: Айлант (див орех); Асклепиас; Голям лагаросифон; Жлезиста слабонога; Mантегазианов девисил ( Гигантски хераклеум); Нуталиева водна чума; Сосновски девисил ( Пащърнак на Сосновски); Фонтон (фонтан) трева; Японски хмел.
- Изискванията на Регламент 1143/2014 на ЕС относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове накратко
- Примери за прилагане на Регламент 1143/2014 в страни от ЕС – Белгия, Великобритания, Англия и Уелс, Ирландия, Испания и Португалия, Франция; Институционална рамка за прилагане на Регламента в Словения
- Водни инвазивни чужди видове растения – 36 ИЧВ растения са в Списъка на Съюза към Регламент 1143/2014. От тях 12 са водни. В България се срещат два от тях: Нуталиева водна чума и Голям лагаросифон.
- Формуляр със снимки за разпознаване на Гигантския девисил, изготвен от Проект RAPID LIFE, Великобритания
- Как да различим Гигантския девисил и Сосновския девисил от българските девисили вижте в този документ
19 най-опасни ИЧВ растения
Съвместно с Министерство на околната среда и водите (МОСВ) публикувахме статии за най-застрашаващите българската природа инвазивни чужди видове растения. Посетете сайта на Министерството и прочетете за различните видове.
Мерки за ограничаване на инвазията и контрол
Трябва да ограничим разпространението на ИЧВ растения, като прилагаме специални мерки, съобразени с биологичните и екологичните особености на всеки от тях!
Съгласно Регламент 1143/2014 по отношение на ИЧВ, които засягат ЕС държавите членки трябва да предприемат следните мерки: предотвратяване на навлизането; ранно откриване и бързо ликвидиране на нови ИЧВ; и контрол на вече широко разпространените ИЧВ. Мерките за контрол следва да бъдат пропорционални на въздействието върху околната среда и да са съобразени с местните условия. Те са насочени към премахване, контрол на популацията или ограничаване на разпространяването на инвазивния чужд вид.
Има няколко основни метода, с известен успех при борбата с ИЧВ растения: механичен, екологичен, химичен и биологичен. Най-добре е да прилагаме комбинация от различни методи, в зависимост от конкретните условия, с дейното участие на всички заинтересовани.
Неправилната борба с ИЧВ дървета и храсти само умножава и задълбочава проблема. При отсичане и опожаряване се образуват множество коренови издънки и още по-гъсти обраствания. В почвата има спящи семена и унищожаване на старите храсти и дървета води до просветляване на мястото и стимулира образуването на голям брой нови млади растения.
Третирането с хербициди може да е успешно. Видът и количеството им обаче трябва точно да се определи от експерт, за да не се стигне до замърсяване на почвите, водите и унищожаване на местни растения и животни.
Нужна е последователна и упорита борба, в продължение на години, до пълно унищожение на третираните групи. Всяко останало стъбло дава възможност на кореновата система да се възстанови и да образува нови издънки.
Най-сигурният начин за предпазване е да не се позволява навлизането на тези видове и да се реагира веднага, при първата поява на нови растения. Ограничаването на разпространението е основен подход за борба с ИЧВ растенията. Това може да стане само с подкрепата на местните общности, които живеят в близост до защитените природни територии и местообитанията в зоните от мрежата Натура 2000 и всички, които имат интереси и отговорности, свързани с тях. Информация и снимки за подбрани методи за контрол на ИЧВ растения ще намерите тук.
В рамките на проекта прилагаме методи за премахване и ограничаване на три от най-агресивните инвазивни видове дървета и храсти в България айлант, акация и аморфа. Te са включени в списъка на най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието в Европа.
Ползвайте Ръководството с добри практики за поддържане на тревни и горски природни местообитания и начини за контрол и премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти. Ръководството е създадено в рамките на проекта и представя практическия опит на експертния екип. Методите са онагледени със снимки и схеми.
Словенският Институт за гората издаде „Наръчник за разпознаване на инвазивни чужди видове в европейските гори” на английски език. Това е полезно помагало за обучение по разпознаване и ограничаване на чуждите видове дървета, храсти, пълзящи и тревисти растения, гъби, бактерии, насекоми, птици и бозайници в горите. Можете да го разгледате и свалите тук.
Подготвено е на словенски език, в рамките на проект „Повишаване на осведомеността, обучение и мерки за ограничаване на инвазивни чужди видове в горите“ (LIFE ARTEMIS), който се финансира от Програма LIFE на Европейската комисия. Проектът се изпълнява от Министерството на околната среда и пространственото планиране на Република Словения и Словенската агенция за изследвания. Версията на английски е адаптирана за международната общественост и много от видовете са специално добавени.
Тук ще откриете коректен списък с българските имена на ИЧВ от наръчника.
