Бяла акация, салкъм, лъжеакация (Robinia pseudoacacia)

Акацията е най-разпространеният чужд широколистен дървесен вид в нашата страна. Тя е 15-20 до 30 м високо, листопадно дърво. Младите са с гладка, а възрастните с дълбоко набраздена кора. Листата са с дълга ос, която на върха завършва с листче и отстрани, едно срещу друго са разположени много листчета. Цветовете са бели, събрани на дълги, висящи надолу гроздове, със силна, приятна миризма. Плодовете са дълги шушулки с тъмнокафяви до черни, твърди семена.

Произхожда от източната част на Северна Америка. У нас е внесена в средата на 19 в. След 1888 г. започва масово да се отглежда като декоративно дърво в паркове и градини, по алеи, булеварди и др. и така до днес. Среща се и край пътища, жп линии, в гробищни паркове, до 1000 м н.в.

Акацията е един от най-невзискателните към почвените и климатични условия дървесни видове. Показва устойчивост на изключително ниски температури и на замърсен въздух. Затова е заела огромни територии, което е довело до унищожаване на естествената растителност и до необратима загуба на местни видове. Кората, листата и семената й са отровни за човека и животните.

Акацията се използва за укрепване на почвата. Има здрава дървесина и е търсена в дървообработващата промишленост. Пчеларите я обичат заради медоносните й цветове. Въпреки това, разпространението й трябва да се контролира и ограничава. Не бива да допускаме навлизането й в естествените местообитания и защитените природни територии, опазващи ценни местни растителни видове, защото застрашава да ги измести и те постепенно да изчезнат.

Ограничаването  на този вид изисква много усилия и средства. Налага се да бъде премахван от обработваеми земи, пасища и ливади, гробищни паркове, археологически обекти.  Изсичането само стимулира развитието на вида. Нужни са специални мерки за борба с бялата акация!