Черната акация е 2-5 м висок, силно разклонен храст, с гладка, черно-сива или кафява кора и опадащи през зимата листа. Има силно развити корени, от които израстват много издънки. Листата са с дълга ос, която завършва с листче и множество листчета от двете страни. Цветовете са тъмносини до виолетово-пурпурни, с яркожълти, дълги тичинки, силно ароматни. Плодовете са продълговати, кафяви, с червеникави точици и 1-2 продълговати, кафяви семена в тях. Всички части съдържат вещество, което отблъсква насекомите и го пази от вредители.

Произхожда от югоизточната част на Северна Америка. В Европа влиза като декоративно растение за първи път, в Англия, през 1724 г. В България идва в началото на 19 в., като декоративен и укрепващ почвата вид. Разпространен е в цялата страна до 1200-1500 м н.в.

Устойчив е на ветрове. Издържа на ниски температури. Възстановява се бързо от измръзване. Не е взискателен  към почвите.

Черната акация потиска развитието и измества млади дървета и тревиста растителност. Образува обширни, плътни и непроходими групи по крайбрежията на реките, край пътища, жп линии, канали. Често се среща като подлес в тополови култури и задушава младите фиданки. Бързо завзема пасища и ливади. Силно потиска и намалява естествената тревна растителност, като влошава качеството на пашата и добива на сено.

Силно привлича пчелите и медът е с високо качество. Затова е на почит сред пчеларите.

Премахването на черната акация е дълъг, труден и скъп процес. Затова трябва да ограничаваме навлизането и контролираме разпространението й! Изсичането само стимулира развитието на вида. Нужни са специални мерки за борба с аморфата!

Още информация за Черна акация, синя акация, аморфа (Amorpha fruticosa)

Айлант, китайски ясен,
див орех (Ailanthus altissima)

Бяла акация, салкъм,
лъжеакация (Robinia pseudoacacia)