Айлант, китайски ясен, див орех (Ailanthus altissima)

Айлантът е 5-30 м високо листопадно дърво, с дебелина на стъблото до 80 см в диаметър, с бледосива кора. Листата са с дълга ос, която завършва с листче и от двете страни са разположени много листчета (подобно на нашенския орех). При стриване листата имат неприятна миризма, която отблъсква насекомите. Затова видът почти няма неприятели. Цветовете са дребни, жълто-зелени на кичури. Цветният прашец е с неприятен мирис. Плодовете са с изкривено крилце, което им позволява да се въртят бързо и разпространяват на големи разстояния.

Произхожда от Китай и Северен Виетнам. Пренесен е в Европа през 1740 г. за декоративни цели, както и погрешка за мебелната индустрия, защото го взели за японско лаково дърво. Среща се в целия свят, с изключение на Антарктида. У нас е дошъл като декоративно дърво през 1888 г., и се е разселил масово в цялата страна.

Разпространен е до 1800 м н.в. Не е взискателен към почвата и условията, расте както на сухи, така и на влажни почви. Един от най-устойчивите на замърсен въздух видове дървета.

Расте бързо, завзема разнообразни места, включително селскостопански. Образува много семена. Измества местните видове. Обраства на гъсто. Растителността на естествените пасища и ливади постепенно е заменена от храсти и гъсти, ниски гори от айлант. Това затруднява използването им за паша и сенокос. Отделя вещество, което не позволява на другите видове да израстват и те загиват. Корените му се развиват  нашироко и дълбоко. Увреждат канализационни тръби, археологически обекти, основи на сгради и създават опасност за инфраструктурата и културното наследство.

Айлантът е в групата на най-опасните инвазивни чужди видове в Европа, с най-сериозно неблагоприятно въздействие върху биоразнообразието и икономиката. Поради това е включен в Списъка на инвазивните чужди видове, които засягат Европейския съюз, за които се налагат съгласувани действия от всички страни членки.

Изсичането само стимулира развитието на вида. Нужни са специални мерки за борба с айланта!