Айлантът е 5-30 м високо листопадно дърво, с дебелина на стъблото до 80 см в диаметър, с бледосива кора. Листата са с дълга ос, която завършва с листче и от двете страни са разположени много листчета (подобно на нашенския орех). При стриване листата имат неприятна миризма, която отблъсква насекомите. Затова видът почти няма неприятели. Цветовете са дребни, жълто-зелени на кичури. Цветният прашец е с неприятен мирис. Плодовете са с изкривено крилце, което им позволява да се въртят бързо и разпространяват на големи разстояния.

Произхожда от Китай и Северен Виетнам. Пренесен е в Европа през 1740 г. за декоративни цели, както и погрешка за мебелната индустрия, защото го взели за японско лаково дърво. Среща се в целия свят, с изключение на Антарктида. У нас е дошъл като декоративно дърво през 1888 г., и се е разселил масово в цялата страна.

Разпространен е до 1800 м н.в. Не е взискателен към почвата и условията, расте както на сухи, така и на влажни почви. Един от най-устойчивите на замърсен въздух видове дървета.

Расте бързо, завзема разнообразни места, включително селскостопански. Образува много семена. Измества местните видове. Обраства на гъсто. Растителността на естествените пасища и ливади постепенно е заменена от храсти и гъсти, ниски гори от айлант. Това затруднява използването им за паша и сенокос. Отделя вещество, което не позволява на другите видове да израстват и те загиват. Корените му се развиват  нашироко и дълбоко. Увреждат канализационни тръби, археологически обекти, основи на сгради и създават опасност за инфраструктурата и културното наследство.

Изсичането само стимулира развитието на вида. Нужни са специални мерки за борба с айланта!

Още информация за Айлант, китайски ясен, див орех (Ailanthus altissima)

Бяла акация, салкъм,
лъжеакация (Robinia pseudoacacia)

Черна акация, синя акация,
аморфа (Amorpha fruticosa)