Природно местообитание (хабитат)

Това е район със специфични светлина, топлина, почва, скална основа и др., който е населяван от определени видове растения, животни, гъби, микроорганизми. Тези характеристики са постоянни за всеки вид местообитание. Местообитанията се класифицират съобразно растителните съобщества в тях. У нас има морски, крайбрежни, тревни, храстови, горски, скални и пещерни, сладководни местообитания и блата и торфища.

Разнообразните климат, воден режим, почви и растителна покривка, определят голямото богатство от типове местообитания, които се срещат в България. Страната ни е сред 5-те най-богати на природни местообитания в Европа. У нас се срещат около 37% от определените за приоритетни за опазване местообитания в Европейския съюз. Те включват най-редките и уязвими местообитания в Европа.

Състоянието на едно природно местообитание се счита за благоприятно, когато площта, която покрива, е постоянна или се увеличава, структурата и функциите му са стабилни и състоянието на типичните за него видове е добро.

Природните местообитания в Европа намаляват като площ и са във все по-лошо състояние заради прекалено използване или изоставяне на традиционните практики в пасища и ливади, пресушаване и замърсяване на водоеми, нахлуване на чужди и инвазивни видове растения и животни, урбанизация, разрушителни риболовни практики в морета и океани и др. Това са сериозни заплахи за тях.

Райони с редки природни местообитания

Вижте карта на районите в страната с голям брой природни местообитания в Червената книга на Република България

Опазване на природните местообитания

Опазването става чрез:

Проект LIFE16NATBG000856 поддържа и подпомага опазването на три от най-редките и силно уязвимите типа природни местообитания, в България и Европа:

6510
Низинни сенокосни ливади

9180*
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

9560*
Ендемични гори от Juniperus spp.