За местообитанието
Низинни сенокосни ливади са съобщества с висока тревна растителност, обичайно на богати и свежи почви, върху варовикова или силикатна скална основа. Покритието с растителност е плътно. Често – до 100%.
В местообитание 6510 има много видове растения, от три групи:
- житни треви (сем. Житни) – райграс, ливадна власатка, ливадна лисича опашка, пирей и др.
- бобови треви (сем. Бобови) – различни видове детелини, звездан, еспарзета, ливадно секирче и др.
- треви от други ботанически семейства (разнотревие) – различни видове крепис (дрипавка), маргаритки, полско червеноглавче, карамфили, камбанки, еньовче и др.
В разнотревието има плевелни и отровни видове, както и такива, които предпочитат богати на нитрати почви (нитрофили) – див морков, лопен, синя жлъчка, метличини, магарешки бодил, лютичета, есенен минзухар, клопачка, тревист бъз, коприва и др.
Тук обитават редица ценни видове птици, които гнездят и намират храна: ливадния дърдавец, включен в Червената книга, като “уязвим, бял щъркел, ливаден блатар, сива сврачка.
В ливадите живеят и огромен брой насекоми, включително пеперуди – лястовича опашка, адмирал, пауново око, и защитените от закона червен и черен аполон, лицена диспар, кадифянка, голямо нощно пауново око и др. Изобилието от насекоми е добра хранителна база за защитени видове прилепи като дългопръст нощник, ръждив вечерник, кафяво прилепче и др.
Тук растат и редките и застрашени орхидеи обикновен салеп, дървеницов салеп, редкоцветен салеп и др.
Разпространение
Низинни сенокосни ливади са разпространени широко в централна и северна Европа, както и по-рядко в средиземноморието.
Площта на местообитанието в България е малка и силно фрагментирана. Среща се в цялата страна, докъм 1100-1200 м.н.в. Най-добре е представено във високите полета на западна България: Софийско, Драгоманско, Ихтиманско, Самоковско, Кюстендилско; по-рядко в Тракийската низина и Подбалканските полета (Карловско, Казанлъшко, Новозагорско), в северна и северозападна България (Видинско, Белоградчишко, Никополско) и Лудогорието (Разград, Търговище, Кубрат, Попово) и др.
Карта на разпространение
Вижте схема на разпространение на местообитанието, според Червената книга на Република България
Състояние
Общото природозащитно състояние на Низинните сенокосни ливади в по-голямата част от Европа е неблагоприятно. Затова местообитанието се опазва като е включено в приложение № 1 на Директивата за местообитанията и Бернската конвенция. В България е защитено и от Закона за биологичното разнообразие. Включено е в Червената книга на Република България в категория „Застрашено”.
В миналото низините сенокосни ливади са били по-широко разпространени у нас. Днес много от тях са унищожени: разорани, застроени или превърнати в пасища. В защитена зона „Централен Балкан – буфер” природозащитното състояние на низинните сенокосни ливади е неблагоприятно.
Разпространението на местообитанието в границите на защитена зона „Централен Балкан – буфер” можете да видите в картата по-долу. Низинните сенокосни ливади са отбелязани в тъмен цвят.
Формирането и развитието на растителните съобщества в ливадите зависи от почвените и климатични условия, релефа, изложението, надморската височина, взаимодействието между растителните видове, микроорганизмите и животните. Низинните сенокосни ливади се поддържат от хората и заплахите за тях произлизат предимно от техните дейности или бездействие. Състоянието им зависи пряко от сенокосния режим.
Тревната маса следва да се прибира само чрез косене. Това обаче се случва рядко. Обикновено се ползват комбинирано – след първата коситба, животните се пускат на паша. Косенето спира разпространението на горската растителност и определя видовия състав на ливадите.
Действие на проекта
Проектът се изпълнява в местообитание 6510, в защитена зона „Централен Балкан – буфер”, в района на общините Карлово и Сопот, за да подпомогне поддържането и опазването му и намали следните заплахи:
- навлизане на чужди инвазивни видове, като акация и аморфа;
- претоварване с пашуващи животни;
- разпространение на плевелни и нитрофилни (ветрогон, паламида, магарешки бодил, див морков, лопен, коприва) видове растения;
- липса на познания и опит на стопаните за опазване и поддържане на местообитанието;
- разораване.
Чрез начина на ползване и регулиране на хранителния, водния и светлинния режим, хората могат да променят растителността в ливадите. Тяхното състояние може да се подобри.
Ето защо по проекта изпробваме и демонстрираме следните мерки за опазване и поддържане на низинните сенокосни ливади:
- регулиране на пашата;
- поддържане на сенокосен режим;
- почистване от инвазивни чужди видове дървета и храсти;
- борба с плевелната растителност;
- подсяване;
- почистване от камъни;
- поддържане на ландшафта;
- повишаване на знанията и уменията на стопаните за опазване.
Представяне на дейностите по проекта в местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади, през 2018 г. и 2019 г. ще намерите тук.
Конкретни мерки за подобряване на състоянието на ливадите и пасищата, приложени до октомври 2020 г. и ефекта от тях в снимки ще видите тук.
Добри практики по поддържане на местообитание 6510 има в Полша и Словакия. За тях можете да прочетете тук.
По проекта се извършва мониторинг
Наблюдава се за: промяна във видовете растения, количеството на растителната биомаса, съотношението на житните и бобовите треви и видовете от разнотревието; наличието, навлизането и разпространението на дървесни и храстови видове, ИЧВ и на плевелни видове; как се отразява пашата върху ливадите и дали е необходимо да се промени натоварването. Мониторингът може да включи и наблюдение на редки и застрашени видове животни и растения.
Наблюдава се ефекта от дейностите за подобряване на състоянието на местообитанието, както и ползите за благосъстоянието на хората и природата.
Оценяваме и ефекта от проекта за повишаване на знанията, както и промяна на отношението и поведението на заинтересованите страни към ИЧВ.
Ползвайте Ръководството с добри практики за поддържане на тревни и горски природни местообитания и начини за контрол и премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти. Ръководството е създадено в рамките на проекта и представя практическия опит на експертния екип. Методите са онагледени със снимки и схеми.
