За местообитанието

Обхваща разнообразни сухолюбиви тревни съобщества, в които преобладават многогодишни житни треви – белизма, садина, луковична ливадина. В състава му участват още бобови треви и храстчета и голямо разнообразие от видове от други ботанически семейства – подъбичета, лютичета, мащерка, телчарка, еньовче, ветрогон, риган, различни млечки и др. За разлика от ливадите тук тревната покривка може да не е съвсем плътна и покритието обикновено е по-малко от 100%.

Среща се на плитки и сухи, каменливи почви; предимно южно изложение и терени с различен наклон. Почвообразуващите скали, въпреки името, може да бъдат не само варовикови, но и силикатни. За разлика от низинните сенокосни ливади овлажняването на почвата зависи изцяло от валежите, тъй като няма подпочвени води близо до повърхността.

Има храсти и единични дървета, с участие до 25%, останали от първичната горска растителност. Те предоставят сянка и защита от вятъра на пасящите домашни животни, както и убежище на голям брой характерни за пасищата дребни бозайници, насекоми, влечуги и птици. Типични видове са лалугер, пъстър пор, шипоопашата костенурка, пъстър смок, пеперудите голям махаон, лястовича опашка и др. Местообитание 6210 дава дом или място за намиране на храна на дебелоклюната чучулига, сивата овесарка, малък креслив орел, белоопашат мишелов, орел змияр и др. Над сухите пасища ловуват и голям брой прилепи. Много от дивите животни в пасищата са редки и застрашени, защитени на национално и международно ниво.

По-влажните места в местообитание 6210 т.нар. „ливадни степи” се отличават с богатството си на орхидеи като различни видове салеп, пърчовка и др. Този подтип на местообитанието е приоритетен за опазване в целия европейски съюз съгласно Директивата за местообитанията.

От стопанска гледна точка полуестествени сухи тревни и храстови съобщества представляват пасища и мери. По-влажните места с преобладаващи по-влаголюбиви видове треви се ползват и като ливади, като обикновено се прилага комбинирано ползване – паша и сенокос.

Разпространение

Местообитанието е разпространено широко в цялата страна от равнините до ниските части на планините до 1200–1300 m надм. височина. Среща се по-често в районите с изразено средиземноморско климатично влияние в южните части на страната.

Карта на разпространение

Вижте схема на разпространение на местообитанието, според Червената книга на Република България

Състояние

Общото природозащитно състояние на Полуестествените сухи тревни и храстови съобщества в Европа е неблагоприятно. Затова местообитанието се опазва като е включено в приложение № 1 на Директивата за местообитанията и Бернската конвенция. В България е защитено и от Закона за биологичното разнообразие. Включено е в Червената книга на Република България в категория „Потенциално застрашено”.

Природозащитното състояние на местообитанието на национално ниво е неблагоприятно-незадоволително. Общата оценка на състоянието в защитена зона „Централен Балкан – буфер” е неблагоприятно – лошо.

Състоянието на пасищата зависи от дейността на хората. В миналото полуестествените сухи тревни съобщества (6210) са били широко разпространени в цяла Европа. Сега са рядко срещани и застрашени като през последните десетилетия са „избутани” в изолирани ограничени райони. Общата площ на пасищата в ЕС е намаляла средно с 12% между 1975 и 1998 г. В района на Дорсет (Великобритания) например е установено, че територията със сухи тревни съобщества върху варовик е намаляла с повече от 50% от средата на 50-те до началото на 90-те години на миналия век. Подобни са данните и за Австрия, Дания, Белгия.

Натискът върху тревните местообитания непрекъснато се увеличава, главно поради тяхното изоставяне и обрастване, прекомерна паша или други промени в начина на ползване. В границите на ЕС на местата, където са останали територии с полуестествени сухи тревни съобщества те са силно раздробени. Естественото развитие на растителността в много райони ще доведе почти до изчезване на местообитание 6210.

Действие на проекта

Проектът се изпълнява  в местообитание 6210, в защитена зона „Централен Балкан – буфер”, в района на общините Карлово и Сопот, за да подпомогне поддържането и опазването му и намали следните заплахи:

  • навлизане на чужди инвазивни видове, като акация и аморфа;
  • претоварване с пашуващи животни;
  • разпространение на плевелни и нитрофилни (ветрогон, паламида, магарешки бодил, див морков, лопен, коприва) видове растения;
  • липса на познания и опит на стопаните за опазване и поддържане на местообитанието;
  • разораване.

Чрез начина на ползване хората могат да подобрят състоянието на пасищата. Ето защо по проекта изпробваме и демонстрираме следните мерки за опазване и поддържане:

  • регулиране на пашата;
  • почистване от инвазивни чужди видове дървета и храсти;
  • борба с плевелната растителност;
  • подсяване;
  • почистване от камъни;
  • поддържане на ландшафта;
  • повишаване на знанията и уменията на стопаните за опазване.

По проекта се извършва мониторинг

Наблюдава се за: промяна във видовете растения, количеството на растителната биомаса, съотношението на житните и бобовите треви и видовете от разнотревието; наличието, навлизането и разпространението на дървесни и храстови видове, ИЧВ и на плевелни видове; как се отразява пашата и дали е необходимо да се промени натоварването.

Наблюдава се ефекта от дейностите за подобряване на състоянието на местообитанието, както и ползите за благосъстоянието на хората и природата.

Оценяваме и ефекта от проекта за повишаване на знанията, както и промяна на отношението и поведението на заинтересованите страни към ИЧВ.

6510
Низинни сенокосни ливади

9180*
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

9560*
Ендемични гори от Juniperus spp.